Сто години BMW
В Британския музей на автомобила до град Гейдон, Уоруикшиър преди дни се проведе фестивала „ 100 години BMW„, на който отидох със фамилията си добре готова само с любознание. Знам някои от шегите, отдадени на тази марка, да вземем за пример фотография на шейна, под която има надпис: „ Най-накрая BMW да създадат нещо, което да се движи и през зимата “, както и саркастичното разчитане на абревиатурата като Big Money Waster (в превод безусловно: Големия паричен прахосник). Марката обаче е с солидна известност и тъй като аз в никакъв случай не съм карала такава кола ми беше забавно да схвана на какво се основава тя.
През 1916 г. Kalr Rapp и Gustav Otto взели решение и напролет на 1917 г. обединили дребните си компании за произвеждане на мотори, наричайки новата огромна компания „ Баварски моторни фабрики “. Това станало в столицата на Бавария Мюнхен, а задачата била да се създават мотори за бързо набиращата скорост самолетна (военна) промишленост. Вземайки пред тип тези две условия, двамата учредители комбинирали цветовете на Бавария бяло и синьо с едно въртящо се витло на (тогавашен) аероплан и поставили от горната страна буквите на новото обединяване BMW. С доста дребни промени емблемата на марката е такава и до през днешния ден. Издразнени представители на компанията непрекъснато изясняват, че историята с витлата на аероплан на емблемата са легенди, само че няма по какъв начин да се отсъди сигурно дали представителите са прави или митовете. Със сигурност присъщата предна решетка е същата и се е запазила като част от лицето на колите BMW през десетилетията. Още през цялото време създадените от BMW мотори в действителност били на най-високо равнище и самолетите, оборудвани с тях създали доста върхове за хвърчене на нови, невъзможни дотогава височини. Всичко вървяло отлично за компанията и за техническия прогрес на цивилизацията, само че Германия изгубила Първата международна война и Версайския договор сложил кръст на положителния бизнес, забранявайки на Германия да създава авио-двигатели.
Като положителни предприемачи ръководителите на BMW решили да намерят резултата в дефекта на обстановката и обърнали вниманието си и производството на завода към цивилния пазар – в тези години това били най-вече колела и мотоциклети. Постигнали бързо огромен триумф и записали чудесни облаги. И до през днешния ден вършат такива транспортни средства, въпреки и най-вече за развлечение, ето няколко съвременни модела от ревюто:
Хванахме един от тези мотори/колела да се движи, вижте го тук.
Показаха и моторизирано колело, което подвигна огромен звук и дим и всички бяха доста възхитени. Вероятно са имали причина и съображение за това. Вижте част тук.
BMW разбирали, че бъдещето е в персоналните коли и изключително в икономичните фамилни модели. Закупили лиценз от английската Austin Motor Company за Dixi. Това е кола-ТА, която е нарицателно за елементарните хора през 20-те и 30-те години на предишния век. Смисълът и смисъла на името ѝ може да се съпостави (казвам го със срамежлива домакинска усмивка на уста) най-добре с това, което „ Веро “ значи за течните кухненски миялни препарати в България - то ги сумира, съставлява и е техен единствен и закрепостен еквивалент и до през днешния ден. На ревюто имахме щастието да забележим един превъзходен образец Dixi, който беше паркиран гордо самичък на върха на образната пирамида на достолепните типичен екземпляри. За да го създават, BMW закупили през 1928 година специфичен цех в Айзенах, близо до планината Тюрингия (до този град се намира замъка Вартбург, който пък дава името на симпатичния автомобил на Германска демократична република години по-късно). BMW пробвали да преименуват Dixi на BMW 303 и BMW 328, само че за хората то си останало вечно просто Dixi. Ето фотосите му от ревюто:
